Решаване на пъзела за ликвидност за маркери за сигурност – лидери на мисълта
Във финансовата индустрия съществува широк консенсус, че блокчейн технологията ще наруши пазара на ценни книжа. Въпреки твърденията обаче, няма двуцифрен годишен ръст на ценните книжа на блокчейн, който би се очаквал от разрушителна технология. Причината за това са регулаторни пречки, които не позволяват да се постигне най-голямото обещание за цифрови ценни книжа – ликвидност за неликвидни преди ценни книжа. В тази статия ние разглеждаме този проблем и представяме решение.
Какво представляват символите за сигурност / цифровите ценни книжа?
От правна гледна точка символите за сигурност са обичайни ценни книжа и са обект на същите разпоредби. Разликата е, че записите за притежаването на ценни книжа се съхраняват в блокчейн вместо на хартиени или други форми на записи. Ето защо те често се наричат цифрови ценни книжа.
Иновативната технология значително подобрява операциите с ценни книжа, правейки ги цифрови и автоматизирани. По-специално, прехвърлянето на цифрови ценни книжа е много по-лесно и може да се случи за минути или секунди вместо седмици, изразходвани за подписване на физически договори, извършване на проверки за съответствие и актуализиране на държавните регистри.
Защо ликвидността е толкова важна за символите за сигурност
Ликвидността на даден актив определя колко лесно може да бъде продадена. Например публично регистрираните ценни книжа са силно ликвидни, докато недвижимите имоти и началният капитал са силно неликвидни. Въпреки че символите за сигурност имат множество предимства, по-голямата ликвидност е основна. Поради тази причина те често представляват собственост върху традиционно неликвидни активи.
Масовото приемане на маркери за сигурност на първо място изисква интерес от инвеститорите, което ще създаде стимули за бизнеса да издава цифрови ценни книжа вместо традиционни. За инвеститорите липсата на ликвидност е най-големият проблем на ценните книжа, които не се котират на борсите, тъй като прави инвестициите в тях по-рискови и кара инвеститорите да чакат десетилетия, докато се изплатят. Следователно отключването на ликвидност на токените за сигурност е от решаващо значение за масовото им приемане.
Защо ликвидността в конвенционалното значение на думата е недостъпна за маркери за сигурност
В тесния смисъл на света ценните книжа се считат за ликвидни, ако се търгуват на фондова борса. Поради тази причина липсата на регулирани вторични пазари се счита за основно ограничение. Това обаче игнорира факта, че вече има действащи борси за маркери за сигурност: tZERO, Open Finance, MERJ, GSX – но там са изброени много малко токени. Освен това Open Finance е на ръба на премахването на всички маркери за сигурност, тъй като тяхната търговия не генерира достатъчно такси за подпомагане на операциите.
Следователно проблемът не е в липсата на пазари. Всъщност листването на борсата е твърде сложно. Изисква регистрация на офертата в компетентните органи, като минималният обем на търговията, минималната пазарна капитализация са под повишени изисквания за докладване, които често включват годишен одит. По принцип това изисква да стане публична компания. Тези изисквания ще възникнат не само в случай на котиране на класическа борса, но всякакъв вид регулиран пазар. Това означава, че листването на регулирано място за търговия не е осъществимо за повечето издатели на ценни книжа.
Такова погрешно разбиране на проблема произтича от крипто произхода на маркерите за сигурност. Те бяха разглеждани като регулирано продължение на комунални токени и криптовалути, за които листването на борсата е много по-лесно, така че се превърна в синоним на ликвидност. Този мит трябва да бъде развенчан, за да може пазарът да премине към по-реалистични източници на ликвидност.
Как е възможна ликвидността за символи за сигурност?
За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към първоначалното определение за ликвидност, което е способността за бърза продажба на активи във всеки един момент. Той има два основни компонента: сложността на провеждане на сделката и колко лесно е да се намери контрагент.
Първият проблем се решава чрез блокчейн технологията. Основната му полза за частните ценни книжа е, че значително опростява провеждането на транзакцията с ценни книжа, което прави възможно всичко да се прави онлайн за няколко минути. Обикновено прехвърлянето на ценни книжа ще изисква подписване на физически споразумения, докладване на промени в държавния регистър, уреждане на транзакция чрез банков превод и извършване на ръчни проверки за съответствие на лица, участващи в сделката.
Сложността на прехвърлянето оказва влияние и върху броя на потенциалните контрагенти. Когато преводът е сложен и скъп, става невъзможно да се сключват малки суми. Това отрязва по-малките търговци и инвеститори от пазара, което прави още по-трудно намирането на контрагент.
Проблемът с намирането на контрагент традиционно се решава чрез механизъм за обмен на поръчки, който за маркери за сигурност не е осъществим. Следователно ключът към отключването на ликвидността е в създаването на ефективен начин за намиране на контрагенти по сделки, които не биха се считали за регулиран пазар.
Този начин вече е известен. Това е табло за P2P транзакции. Тъй като тези транзакции са частни и не включват посредник, те не изискват регулиране. Съществуват обаче редица нюанси и изисквания за такова място да не се регулира, което ще бъде разгледано в отделна статия.
Доколкото е известно на автора, по време на писането няма място, което да позволява законосъобразно и ефективно P2P ликвидност за маркери за сигурност.
Какво влияние ще има отключването на ликвидността на символите за сигурност върху капиталовите пазари?
Понастоящем рисковите инвеститори могат да продават своите акции само ако бизнесите, в които инвестират, станат публични или са придобити. Това има две последици, които водят до неефективно използване на парите и забавят икономическия растеж.
Първо, това означава, че само бизнеси с потенциал за IPO си заслужават да инвестират. Фирмите, които могат да предложат солидна доходност, но не предлагат „прекъсване“ и извънгабаритна възвръщаемост, са лишени от финансиране. Това често са бизнеси с нужда от големи капиталови инвестиции – производство, селско стопанство, физическа инфраструктура и т.н. “Време е да се изгради”.
На второ място, неликвидността кара VC дават приоритет на растежа пред рентабилността, защото когато повечето инвестиции не се изплатят, дори 10-кратно излизане от успешните може да не е достатъчно. Това създава стимули за мащабиране дори когато бизнес моделът не е достатъчно тестван, което води до изключително големи компании, като WeWork или Uber, които се борят да донесат печалба.
Чумата на частните пазари оказва влияние и върху публичните пазари. Това води до появата на IPO балона, когато над 80% от новите публични компании не са печеливши. Това е проблематично, тъй като публичните ценни книжа се считат за по-малко рискови и по този начин се вписват в портфейли от фондове за търговия на дребно и пенсионни схеми, увреждайки ги, като са надценени.
По този начин решаването на проблема с ликвидността ще има драстично въздействие не само върху индустрията на венчурните компании, но и върху цялата икономика.
